Ханс Цибулка
Карл Маркс

В живота ми изкорени ти

мрачните гори,

о, неразумни хора,

които още не разбират

откъде пристигаш, накъде вървиш.

 

Знанието овладял в труда,

винаги очи в очи с Живота

и Земята,

ти народите зовеш

по име.

 

Въпреки че ден и нощ

гарвани небето ти кълват,

ти си „повратът на сърцата

и бунтът на ръцете

за честта на волния човек“!

 

В твоята жарава

изтля на пепел

самотата ми.

Другари,

в трънаците на времето.

да посадим сърце на любовта,

звездите до една залязоха,

а небесата в зарево пламтят!