Йоханес Бобровски
Напусната къща

Алеята,

обгърната

от стъпките на мъртъвци…

И както ехото пронизва

въздушното море,

така бръшлянът

се вие сред гората,

а корените на дърветата,

оголени, просветват…

Със птиците пристига тишината —

с белите им гласове.

Из къщата се лутат сенки,

долита разговор на чужденци

под тъмния прозорец —

в разпукания клавесин

пробягват мишки…

Съглеждам

в дъното на пътя

приседнала на камъка старица

със черна кърпа на главата

и с поглед, впит в просторите на юг.

Над пясъка,

с разкъсани листа,

цъфти магарешки бодил —

небето е разтворено над него,

налято с цвят на бебешки косици

и с хубост на земя кърмилна…

 

1964