Йоханес Бобровски
Среднощно село

По разкривеното небе

с тромави стъпки

се лута през мрака Сатурн

и подсвирква на своите луни.

 

От пробития покрив

всичко се вижда,

но целият дом е потънал в сън,

изпълнен е сякаш с гори

и в съня си потрепва,

а над дъха му, разперили

тежки криле, дремят птиците.

 

Един-другиму нека сънуваме

чуждия сън, да не чуваме

шума на звездите и всички

гласове в тъмнината, кръвта

нека само шурти, да се спуска и пада

с възчерни, червени по края

листа под сърцето.

 

Утре ще можеш да пръснеш

пепел и прах по небето,

пред този настъпващ

ход на Сатурн.

 

1963