Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Своенравен човек,

с душа на градски свирач, с шпага

и склонност към чувства

(полезни, разбира се),

с детска радост изпълнен

от ромолящи води, от вечно

живия ход на реките;

така и сухият бряг на Йордан,

и натежалият от небеса

Ефрат

с него общуват.

 

А морският залив, който видя —

с човека, пристъпващ

незримо зад пламъци,

с древна печал

призоваващ планетите, —

понякога в Кьотен отеква,

в блестящата дворцова музика,

или в бюргерското велелепие

на лайпцигските години. Към края

той вече не чувал ехтенето

на божия дух в гласа на тромпета

или тромбона (в 16-фусовия регистър).

Предхождат го флейти, когато,

уморил се да пише,

излиза пред своя старинен дом;

усеща летящия вятър, ала

не разпознава вече

земята.

 

1963

Край