Йоханес Бобровски
Двина

Двина̀,

край теб повява

утринната свежест

и вятърът уханен,

дошъл от равнината.

Старият градец

е вече дим и пепел…

 

Брегът ти е студен. А храсталакът —

разстелена зелена лента.

От теб излитат лястовици

и кръжат сред светлината…

 

Дойдох

при тебе изнурен

във обедния час

и падам върху твоя пясък!

Искам да живея

с диханието на реките,

от извора да пия,

да пия от земята,

от нощта,

от тайните на глъбините

под тревата…

 

Всред огъня на дните

жадувам да живея —

в тях пламъците да разделям,

за да те видя пак —

посърнала от многото години,

потъмняла…

От теб излитат чайки

и водни пръски.

Със крясъци морето те приема

и ти потъваш в него —

от дълбините му,

в тъмнеещите сенки,

стареещи, животните

с въздишка те приемат.

 

1963