Йоханес Бобровски
Дон

Високо, сред пламъци

изникват села. От скалите

се спуща брегът. А реката,

скована, с ледно дихание,

лъха и мрачно безмълвие

тихо я следва.

 

Реката е бяла. Надвиснал е

тъмният бряг. Конете

възлизат по склона. И ето,

оттатък брегът се сниши

и съзряхме

далеч зад полята,

пред младия месец, стени,

протегнати към небесата.

 

Там

пее Див,

от кулата,

грачи към облака птицата,

цяла от злочестина, крещи

над скалистия бряг,

зове равнините да слушат:

„Могили, разкрийте се — вика, —

излезте в бойни доспехи,

покойници, шлем наложете!“

 

1962