Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


От клона на разхубавеното дърво

по име

лудеещата риба позовах.

И очертах край бялата луна

една ранена във крилете фигура.

Така съня сънувам на ловеца

как дивеча край себе си пропуска…

 

Изтичат над реката облаци —

това е моят глас.

Горите в снегове белеят —

това са моите коси.

През мрака на смълчаното небе

по своя път дойдох —

в устата ми треви, а сянката ми,

облегната на дървения плет, говори:

„Обратно в себе си ме приеми!“

 

1962

Край