Йоханес Бобровски
Среща

От клона на разхубавеното дърво

по име

лудеещата риба позовах.

И очертах край бялата луна

една ранена във крилете фигура.

Така съня сънувам на ловеца

как дивеча край себе си пропуска…

 

Изтичат над реката облаци —

това е моят глас.

Горите в снегове белеят —

това са моите коси.

През мрака на смълчаното небе

по своя път дойдох —

в устата ми треви, а сянката ми,

облегната на дървения плет, говори:

„Обратно в себе си ме приеми!“

 

1962