Йоханес Бобровски
Отказ

Пламък, кървава стръв —

човекът красив. Като сън

е цялото минало; блянове,

с реките отплували,

върху водата,

без платна, по течението.

 

Равнини — тези глухи

села, крайнина на горите.

И тъничък дим

в простора,

отвесен.

 

Някога

с бухнали бърни Перкун^[1]

пристигнал, в брадата с перо,

вървял по копитната диря на лоса,

пелтекът дошъл,

поел по реките, мрак

подир себе си мъкнел с рибарската мрежа.

 

Там

бях и аз. В древното време.

А ново така и не дойде. Аз съм мъж,

една плът с жена си,

децата си аз отглеждам

за дни, свободни от страх.

 

1961