Щефан Хермлин
Балада за Кралица Горчивина

Гласове, говорете, аз още ви чувам:

Гласове на пчелите в леса,

Глас на степта под блясъка слънчев,

На долѝните властни гласа,

Камбаните градски в червено и златно,

Страхове от морето в смрачения ден —

Върху крилата на самотата

Вие летяхте към мен.

 

Не ми ли шептяхте за езерни заливи,

В демонични мъгли потопени?

Може би помните лунните паркове,

От фантазията озарени?

Знаете крехките мостове в бурята,

От които побягнах с безсилни крака.

О, морета, които след моите пътища чакат —

Защо не остана всичко така…

 

Сладкият страх под неясния крясък на лястовица,

Пияният низ на терасите бели.

Хиляди ликове, отдавна познати,

Които в очите ми вечно са спрели.

Вие, мъртви поети, вместо мене говорехте —

Изоставихте ме, но аз верен ви бях.

Потъвах в морето на горчивините,

А вие не чувахте, като крещях.

 

Защото все още слънце изгрява

Над заливната далечина.

А вие, гласове, ме подмамихте всички

И ме оставихте в горчивина.

И все по-чужд вятъра чувствам,

Враждебни и хладни долѝните —

Преди младостта ми да постигне величие,

Изпаднах във властта на годините.

 

Децата избягват от слабата длан,

А птиците мразят снежния склон,

И стихотворението не е желан гост

В Ниневия и Вавилон.

Защото всички потърсват пламтящата жар

На живата болка и радостта,

Но за теб са обраснали летните пътища

И мислиш в пожара за пепелта.

 

Огледай се: ти не си сам —

В смърдящи канавки сразено мълчи

На поетите дружното братство

И в него се взират мъртви очи.

Онази усмивка под заслона на листа,

До безсмъртието разпростряна,

Тук ще намериш гримирана в стаята

Точно пред паравана.

 

Дъхът ти пресекна, но той възвестява

Славата на Кралица Горчивина —

Тя властно царува в страната на воплите

От кървящия трон на тези времена.

Когато остане единствено горчивината,

Ръката, сломена в раздели и съсипни,

Може внезапно в юмрук да се свие. И омразата

Погледа ще възпламени.

 

И безжалостно в чекмеджетата сложени,

Ще видиш сонати и словата

На мъртви поети. От морето вечерно

И от спомена ти ще поемеш в мъглата.

Без сълзи, без памет,

Към хоризонта на тези времена,

През страната на воплите, гдето могъщо царува

Кралица Горчивина.

 

1942