Кристине Буста
Молба към смъртта

Почакай мъничко, преди да дойдеш: остави

часовника си с пясъка на безполезността

при мен. Ще слушам как изтича ден след ден,

макар за смъртника да е противен този звук.

 

Косата също остави, понеже тука няма

какво да прибереш. Тя само ще се счупи

о камъка на горестта, под който тоз живот

с последен дъх отчаяно се брани.

 

Не скитай гола. Моя сън вземи за покривало.

Прокъсано е то, но бе последната утеха,

останала за бедността ми. Аз ще бдя

при ангелите на неумолимостта.

 

1959