Кристине Буста
На ръба

Понякога на някой праг да седнеш,

да си починеш от нестигащото никъде пътуване,

зад тебе е вратата, ала ти не тропаш.

 

Да чуваш всички шумове,

но шум сама да не издаваш.

В живота, който не те иска, да се вслушаш:

в дома, на улицата,

сърцето на мотора и на мишката,

гласовете на водата и на въздуха,

стъпките на хората, звездите,

въздишането на земя и камък.

 

Понякога до тебе ще присяда светлината,

а понякога и сянката,

верните сестри.

Гнездо ще свият върху тебе прах

и непристъпен сняг.

 

И бавно под езика ти

ще се затопля твоята последна дума.

 

1959