Кристине Буста
Коледата на първата любов

Онази година аз нямах елха.

В снега пред дома ти видях заскрежена

стъпкана клонка и ти я изрови — зелена

и свежа ухаеше тя под твойта стреха.

 

Ти смелост събра и вейката целуна скришно.

Минаваха толкова хора — те носеха разни

пакети, а нашите голи ръце бяха празни.

В студа се сбогувахме — тъй да стоим бе излишно.

 

Вечер аз дъвчех иглици, от клона обрани.

С вкуса им горчив се изпълних докрай самата.

А ти си отдавна преселен в земята,

която елхите с вечна Коледа храни…

 

1958