Кристине Лавант
Омагьосах твоята и моята сянка…

Омагьосах твоята и моята сянка

в един всесилен лешников храст,

да дочакат Второто пришествие,

да си спомнят Първото пришествие

и постигнат своята прослава.

Щом луната в стаята пристъпи,

в мътното ми огледало

смаяно се свежда чело̀то на нощта

пред многоликото ми упование.

Уповавам се под лешника,

уповавам се над покривния мъх,

уповавам се така дълбоко, тъй високо и тъй силно,

че от това ушите ми свистят.

 

1949