Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Гюнтер Айх (1907–1972) е немски поет, белетрист, преводач и автор на радиопиеси, роден в Лебус ан дер Одер. Следва ориенталистика, право и икономика в Лайпциг, Берлин и Париж. Превежда китайска поезия, а първата си поетическа книга публикува на двадесет и три годишна възраст — „Стихотворения“ (1930). Създава си име като автор на радиопиеси в стихове и това му позволява да работи като писател на свободна практика в Берлин и Дрезден. Преживява Втората световна война на фронта, като в края ѝ попада в американски плен.

След рухването на националсоциализма Айх става съосновател на свободното литературно сдружение „Група 47“. Публикува стихосбирките „Отдалечени дворове“ (1948) и „Подземна железница“ (1949), в които се долавя благотворното влияние на „природната лирика“ на Петер Хухел. Тези творби донасят на Айх наградата на „Група 47“ (1950) и „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1951), чийто член поетът става в 1955 г.

Следват стихосбирките „Посланията на дъжда“ (1955), „Продължение на разговора“ (1957), „Към дело“ (1964) и „Поводи и алпинеуми“ (1966). Последната му поетическа книга излиза в годината на смъртта му — „Според книжата на Зойме“ (1972). Гюнтер Айх е удостоен и с престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1959), както и с наградата „Фридрих Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг (1968). В негова чест са учредени две награди „Гюнтер Айх“ — австрийска за лирика (1984) и немска за радиопиеси (2006).

Край