Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


„Хлябът има вкус на кръв от

разстреляните селяни“ — говорят

жителите на селата в испанските

провинции.

Вкус на кръв има хлябът,

        вкус на кръв има виното.

Гибелен вятър с гранати от камък срази долините.

        В Куенка и Ронда, в Каланда,

        Андора, Бесейт —

глинени делви, кой ви побутна, че в пепел лежите?

 

Само мишки и прах

        в безнадеждност събира душата.

Паяк премрежи на старото слънце очите.

        В Куенка и Ронда, в Каланда,

        Андора, Бесейт

мъртвешки камбани без глас закънтяха в гърдите.

 

Вкус на селяшка кръв

        има вечно храната.

Полята, осеяни с трупове: уж от ръжда житата загиват.

        В Куенка и Ронда, в Каланда,

        Андора, Бесейт

сакати лози с окърва̀вени нокти в дървото се впиват.

 

Залци горчиви.

        На масата сяда тъгата.

Земята сълзи с пролятата кръв на свидните селяни!

        В Куенка и Ронда, в Каланда,

        Андора, Бесейт

партизаните слизат, приятел разбужда селата простреляни.

 

Планини на герои!

        Хълмове, вречени на свободата!

Привечер пихме безгрижно и пяхме на няколко гласа.

        В Куенка и Ронда, в Каланда,

        Андора, Бесейт

героите бяха селски момци като всички на нашата маса!

 

Вкус на кръв има хлябът,

        вкус на кръв има виното.

Рана открита държим в земята ни опозорена.

        Но колко ли вкусен хлябът ще бъде,

        ак вкусни ще бъдат хлябът и виното,

когато трапези издигнем в родината освободена.

 

1954

Край