Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

От пясък е тази страна.

Тишина.

Морскосива, прашлива страна.

Кактуси сред непрозирния зрак

носят

железния тежък капак:

небесната бледа стена;

стена

от безжизнен зрак.

 

Край морето смъртта блуждае:

тръни

вдървени, с ужасен връх.

Едничък цветец ухае,

вехне,

прободен от трън върху ската.

Бодлите възпират поглед и дъх.

Вятър

се лута без мощ по земята.

 

Кости, в прибоя събрани:

дънер

до дънер, могъщи и странни,

от жарки реки и гори.

Дънери,

твърдо отлети, с кори,

столетия тлели в жарта.

Дърво,

потъващо към гибелта.

 

Прииждат вълните, дордето

страх

гнети лунноголия бряг:

приплясква акулата пак.

Облаци

мятат сенки в морето.

Изчезнал е птичият грак.

Морето

е пусто, празно небето.

 

От пясък е тази страна.

Тишина.

Морскосива, прашлива страна,

Не вирее тук даже и тръст,

обаче

на склона, възправил ръст,

негър оре, превил рамена.

Оглежда

най-малката бучица пръст!

 

1949

Край