Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


НИЩО за отбелязване.

Еднорогът си тръгна

и почива в паметта на леса,

 

в килийките на мака,

когато игуменката дава на мъртвите

слънце и луна.

 

Есента се избистря,

изгубва паметта си

в кървящата следа на бука.

 

Не остава нищо друго

освен черната жица във въздуха,

която обединява два гласа.

 

В белия метох на зимата

беззвучен плясък на криле.

В нейно име —

до края на деня.

 

1976

Край