Петер Хухел
Лятна вечер

Когато се връщаме от горите

на лятото,

още струи от палтата ни

пъстрата песен на косове,

мъх и листа̀ пак отърсваме

от брадите и от косите си.

Понякога Бог изрисува

с пръсти от облаци

вечѐрна заря по прозорците,

или от стомната на нощта излива луна

над синята прелест в градините.

Сияе сребристият фонтан на звездите.

Пред портите на вечерта

свирукат славеи,

песента им е блян и жасмин…

А ние сипем ухание на карамфил

над прелестта на млади жени.

 

1972