Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Не тъгувай, златоока жабке,

в блатистите води на езерото.

Като огромна раковина

ехти небето нощем.

Ехтежът му ме вика у дома.

 

С коса на рамо

спускам се към светлото шосе,

от кучета облаян,

покрай окадената ковачница,

където наковалнята стъмена спи.

 

Вън пред стопанството

тополите се реят

в млечното сияние на месеца.

Полята още дишат палещо

сред писъците на щурците.

 

О, земен огън,

в сърцето ми прегаря друга жар.

Ливада след ливада окосих,

но нито стрък не беше мой.

 

Вилнейте, бури есенни!

В пустия простор

да се събудят гладните сънливци.

Няма сам да крача

по светлото шосе.

 

В покрайнината на нощта

звездите ще проблясват

като зъ̀рното в хармана,

ще се завърна в източната си родина,

в утринното зарево.

 

1928

Край