Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Петер Хухел (1903–1981) е немски поет и публицист, роден в Лихтерфелде край Берлин в семейството на чиновник. Детството си прекарва в селската къща на своя дядо в маркграфство Бранденбург. Следва литература и философия в Берлин, Фрайбург и Виена. Тогава издава стихосбирката си „Мрежа за звезди“ (1928). После живее няколко години във Франция, препитавайки се от случайна работа и от хонорарите за стихотворения, публикувани в Германия. Поетът предприема пътуване до Цариград и странства по Черноморското крайбрежие от Балчик до Кюстенджа.

Литературната дарба на Хухел намира в Германия все по-голямо признание. В 1932 г. дрезденското списание „Ди Колоне“ му присъжда своята награда за лирика и тогава Петер Хухел се запознава с поета Гюнтер Айх. Когато на власт идва националсоциализмът, Хухел изтегля вече отпечатаната си стихосбирка „Езерото на момчето“ (1932) и изоставя писателското поприще. В 1941 г. е мобилизиран, прекарва пет години на фронта и попада в съветски плен. След Втората световна война поетът е художествен директор на Берлинското радио и публикува томче „Стихотворения“ (1948), а в 1949 г. става главен редактор на съоснованото от Йоханес Р. Бехер най-значимо литературно списание в ГДР „Зин унд форм“, което ръководи четиринадесет години. В 1963 г., след издигането на Берлинската стена (1961), Хухел се оттегля от обществена работа. Издава във ФРГ стихосбирката „Шосета, шосета“ (1963), за която е удостоен с наградата „Теодор Фонтане“ (1963), и избрани творби от периода 1925–1947 под надслов „Мрежа за звезди“ (1967). Поради несъгласие с политиката на ГДР по отношение на Пражката пролет (1968) поетът се преселва през 1971 г. във Федералната република, където излизат стихосбирките му „Броени дни“ (1972), „Стихотворения“ (1973) и „Деветият час“ (1979).

Поетическото творчество на Петер Хухел не е голямо по обем, но притежава дълбочина и всички белези на съвършенство, отличава се с народностно оцветен език, стилистична чистота и необикновена художествена мощ. Петер Хухел е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата за есеистика „Йохан Хайнрих Мерк“ (1971), „Австрийската държавна награда за европейска литература“ (1972), литературната награда „Андреас Грифиус“ (1974), ордена „Pour le Mérite“ (1976) и наградите „Якоб Буркхарт“ (1979) и „Айхендорф“ на град Ванген (1979). В чест на поета провинция Баден-Вюртемберг учредява през 1984 г. литературната награда за лирика „Петер Хухел“.

Край