Мари Луизе Кашниц
Котката

Котката, която той намери, седеше в един изкоп и мяукаше.

Първата нощ, и втората, третата нощ.

Първият път той отмина, за нищо не мислеше

Отнесе мяукането в слуха си, сепваше се насън.

Втория път се наведе в заснежения изкоп

Напразно примамваше сянката, която там обикаляше.

Третия път скочи вътре, взе животното.

Нарече го „Котка“, понеже не му дойде друго наум.

И котката прекара при него седем дни.

Козината й беше настръхнала, не можеше да се заглади.

Когато се завръщаше, вечер, тя скачаше на гърдите му и го перваше с лапа.

Лявото й око постоянно нервно потрепваше.

Скачаше върху завесата в коридора, забиваше нокти

Люлееше се напред-назад, тъй че железните халки дрънчаха.

Изгризваше всички цветя, които той носеше вкъщи.

Буташе вазите от масата, раздираше листенцата на пъпките.

Нощем не спеше, седеше в подножието на леглото му

И го гледаше с пламтящи очи.

След една седмица завесите му бяха на парцали,

Кухнята му бе пълна с отпадъци. Той вече нищо не вършеше

Не четеше, не свиреше на пиано

Лявото му око постоянно нервно потрепваше.

Беше й направил кълбо от сребриста хартия,

Което тя дълго пренебрегваше. Но на седмия ден

Тя се сви и задебна, внезапно се втурна,

Подгони сребърното кълбо. На седмия ден

Скочи в скута му, позволи му да я гали и замърка.

Тогава той се усети като човек с голяма власт.

Люлееше я, причеса я, върза й панделка около шията.

Но през нощта тя избяга, скочи от третия етаж

И изтича, недалеч, само дотам, където

Той я беше намерил. Където сенките от върбата

Повяваха в лунната светлина. На старото място

Тя скачаше от камък на камък с настръхнала козина

И мяукаше.

 

1957