Бертолт Брехт
Песен за добрите хора

1

Добрите хора по това се познават,

Че опознаеш ли ги,

По-добри стават. Добрите хора

Те приканват да ги направиш по-добри. Защото

Нали човек поумнява, като се вслушва,

Щом нещо му казват?

2

В същото време обаче

Те правят по-добър онзи, който ги гледа

И когото те гледат. Помагат ни те

Не като ни улесняват да се сдобием

С храна или яснота, а като знаем,

Че те съществуват и променят света.

3

Идеш ли у тях, ще ги намериш.

Те си спомнят своя стар образ

От последната ваша среща.

Колкото и да са променени —

Защото тъкмо те се променят, —

Най-много да са станали по-разбираеми.

4

Те са като дом, при чийто строеж сме помагали.

Но те не ни заставят да живеем в него,

Понякога дори не разрешават.

Можем по всяко време при тях да идем, макар и

Да сме незначителни, ала

Каквото им носим, трябва да е подбрано.

5

За своите дарове те винаги намират причини,

А видят ли ги захвърлени, смеят се.

Но и с това ни доказват,

Че изоставим ли себе си,

И тях изоставяме.

6

Извършат ли грешка, ние се смеем:

Защото сложат ли камък не на място,

Гледайки ги, съзираме

Точното място.

Те печелят всеки ден интереса ни, както

Всеки ден си печелят хляба.

Те са встрастени в нещо,

Което е извън тях.

7

Добрите хора ни привличат,

Сякаш нищо не могат да свършат сами.

Всички техни отговори съдържат нови въпроси.

В решителни мигове, когато корабите потъват,

Внезапно откриваме, че те ни гледат с широко

Разтворени очи.

Макар такива, каквито сме, да не им харесваме,

Те все пак са в съгласие с нас.

 

1939