Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Сине мой, както и да тръгнат нещата,

Те вече те чакат с палките, знам,

Защото за теб, сине мой, на земята

Е само сметището, а е претъпкано там.

 

Сине мой, майка си чуй какво те съветва:

Живот те очаква по-лош и от смърт,

Но под сърцето те носих и дадох клетва,

Че ще израснеш не малодушен, а твърд.

 

Щом нещо откажат ти, вземи го със сила.

Щом нямаш, не бързай да се примириш.

Аз, твоята майка, не съм те родила,

Та един ден под мосто̀ве да спиш.

 

Ти може би с нищо не се отличаваш,

Не ти давам пари, ни знатен род,

Тъй че разчитам на теб да внимаваш

Да не прахосаш по трудови борси своя живот.

 

В безсънните нощи ръцете ми те намират —

Опитвам юмручето ти колко тежи.

С теб сигурно вече войни планират —

Какво да направя, че да не вярваш на мръсните им лъжи?

 

Майка ти, сине мой, съвсем не ти казва,

Че пред другите с нещо блестиш,

Но не те взимам до своята пазва,

Та един ден върху бодливата тел за вода да крещиш.

 

Затова, сине мой, дръж се за себеподобни,

Та на властта им да скършим дебелия врат.

Ти, сине мой, аз и всички на нас подобни

Трябва да сме задружни, да сме способни

Да премахнем неравенството от тоя свят.

 

1932

Край