Бертолт Брехт
Спомен за Мари А.

1

През оня ден на синия септември

Под млада слива аз държах смълчан

В прегръдките си бледата любима,

Безмълвна и красива като блян.

А в лятното небе високо горе

Над нас се рея дълго облак бял.

Когато после пак глава повдигнах,

Подирих го — той беше отлетял.

2

От оня ден изминаха години.

Без шум отплуваха към вечността.

Изсечени са сливите навярно

И питаш ти: „Що стана с любовта?“

Повярвай ми: не мога да си спомня

И знам какво си мислиш в тоя час.

Наистина лицето й забравих,

Знам само, че целунах го тогаз.

3

Целувката май също бих забравил,

Ако не беше онзи облак бял.

До днес го помня, ще го помня вечно —

Над нас сред синевата затрептял.

Пак сливите цъфтят. А на жената

Навярно седми син се е родил.

Но облакът цъфтя минути само,

Подирих го — той беше се стопил.

 

1920