Включено в книгите:
Мечтая тъй нежно за теб
Немска любовна лирика от XII до XX век
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


1

През оня ден на синия септември

Под млада слива аз държах смълчан

В прегръдките си бледата любима,

Безмълвна и красива като блян.

А в лятното небе високо горе

Над нас се рея дълго облак бял.

Когато после пак глава повдигнах,

Подирих го — той беше отлетял.

2

От оня ден изминаха години.

Без шум отплуваха към вечността.

Изсечени са сливите навярно

И питаш ти: „Що стана с любовта?“

Повярвай ми: не мога да си спомня

И знам какво си мислиш в тоя час.

Наистина лицето й забравих,

Знам само, че целунах го тогаз.

3

Целувката май също бих забравил,

Ако не беше онзи облак бял.

До днес го помня, ще го помня вечно —

Над нас сред синевата затрептял.

Пак сливите цъфтят. А на жената

Навярно седми син се е родил.

Но облакът цъфтя минути само,

Подирих го — той беше се стопил.

 

1920

Край