Йоханес Бехер
Трудният път

Пред нас е път. Но трудно се върви

И никой още пътя не познава.

В редиците тревожен глас мълви:

„Нима все пак посоката е права?“

 

И някой спира, мисли углъбен,

По дългия и труден път се взира,

Но тръгва пак, уверен, окрилен,

И в тих копнеж сърцето му замира.

 

А често в нас посоката се губи

И трудният ни път по-труден става,

Когато хленчим: „Този път не струва…“

 

И ето че другар пред нас развява

Отново знаме в дланите си груби…

О, труден път! Но друг не съществува.

 

1938