Йоханес Бехер
На другарите

Видяхме как се сриват градовете.

Къде да дирим днес сигурността?

Остана ли приятел? Доброта?

Нима сред ада ще поникне цвете?

 

С уверен поглед, впит в безкрайността,

Без името на Бог да призовете,

Със себе си повели спор в гръдта,

Преди последен стон да издадете,

 

Пак горди, че на времето в пастта

Растете — вие, моите другари:

Сам врекох се на вашите души —

 

Дължа на вас, калените в пожари,

Че вечната разруха на света

Живота ми все пак не разруши.

 

1938