Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


На събора, дето всеки път

Вечер луди танци се въртят…

 

В църквата или на двора вън,

Щом отекне литургиен звън…

 

В кръчмата на сватбения пир,

Щом задумка музика безспир…

 

Вредом, непрестанно, час след час

В черни дрехи тя стои пред нас.

 

Взима дял на хората в глъчта,

Въпреки че е безмълвна тя.

 

Там е, дето и стражарят бди

Кой пак с дръзки приказки вреди.

 

Щом селякът нощем в пот облян

Чуе плач и скочи изтерзан,

 

А жена му рожбата зове,

Ала само вятър вън реве…

 

Рано заран, плъзнат ли мъгли

И закукуригат ли петли:

 

Вредом, непрестанно, час след час

В черни дрехи тя стои пред нас.

 

Всеки вижда сивата глава —

Майка на загинал е това.

 

Тя се вглежда, дири със очи,

Сякаш син й в миг ще дотърчи.

 

В погледа й все живее той —

За какво ли падна в оня бой?

 

Мълком пита всяко същество,

Мълком пита всички: „За какво?“

 

На площада често до зори

Чака. Отговор дали откри?

 

Образът й сякаш не е сам.

Сякаш много майки чакат там…

 

Вредом, непрестанно, час след час

В черно майката стои пред нас.

 

Няма тя да се успокои.

Дума не отронва. Но стои.

 

1919

Край