Курт Тухолски
Тя, към него

Дарих ти всичко със охота —

душа и плът, пари и дни.

        Ти мъж си — ти си ми животът,

        мой малък ад и висини.

                На щастие се наслаждавам

                от твоето лице, коси.

                Така подробно те познавам —

                ах, нежен с мен не си.

 

Целуваш хубаво. Показваш

наслада що е. Аз мълвя —

обичаш клюки. Забелязваш,

че трябва да се начервя.

                Към всяка друга си безчувствен —

                тя няма да те изкуси;

                и вярвам, че не си изкуствен…

                Но нежен с мен не си.

 

Да беше нежен!

                О, за мене

да би намерил топлота!

Подобно пролетно ръмене

ще ме обгърне нежността!

                Но ти си твърд и гледаш строго.

                Аз слаба съм. Не се муси!

                Обичаш ли, ще страдаш много.

                        Ах, нежен с мен не си.

 

1931