Включено в книгите:
Мечтая тъй нежно за теб
Немска любовна лирика от XII до XX век
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Някой ден двама трябва да се разделят;

някой ден те вече не могат да се разберат —

някой ден се разклонява всеки път — и всеки

        тръгва сам — вината у кого е?

 

Вина тук няма. Ход на времето е това.

Такива пътища се пресичат в безкрайността.

Всеки разнася със себе си другия —

        винаги нещо остава.

 

Някога един към друг вълна ви е плъзнала,

нажежили сте се, слели сте се, после сплавта е замръзнала —

били сте рожба на себе си. Сега всяка половина отпада —

        нов човек се е появил.

 

Всеки към дребната си съдба лети.

Животът е промяна. Всяко Аз търси някое Ти.

Всеки търси своето бъдеще — и ето, с тромав вървеж,

тласкан от волята, без обяснения и поздрав, пеш

        поема към далечна страна.

 

1930

Край