Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


        Да, ти това би желал:

вила с голяма тераса в полето,

отзад — „Фридрихщрасе“, отпред — морето;

с прелестен изглед, светско-първичен —

от банята виждаш върха епичен,

но вечер отиваш в кино луксозно.

 

Всичко — скромно, непретенциозно:

 

Девет стаи — не, по-добре десет!

На покрива — дъбове, там е финесът.

Радио, парно, безлюдност пълна,

прислуга възпитана, главно — безмълвна,

сладка жена, породиста и с нерв —

(и още една за неделя, в резерв), —

библиотека, край теб — самота,

пчелички жужукат в безбрежността.

 

В обора: две понита, четири коня;

осем коли, моторетка — а оня,

който ги кара, си ти — защо не?

Понякога ходиш на лов за свине.

 

Да, а това пък забравих съвсем:

изискана кухня, разглезен корем,

стари вина от разкошен бокал —

и все си оставаш ненапълнял.

А също — пари. И бижута — вагон.

Без мъка натрупваш милион след милион.

Пътуваш. Животът е пъстър, забавен.

Прекрасни деца. Неувяхващо здраве.

 

        Да, ти това би желал!

 

А как са нещата тук на земята?

Сякаш така е решила съдбата —

тя земното щастие peu à peu[1] дава.

Все нещо не те удовлетворява.

Имаш пари, но липсват блондинки,

жената откриваш, нямаш стотинки —

при гейша отиваш, но пречи воалът —

ту виното липсва, ту липсва бокалът.

 

Все нещо!

 

                Но нека човек не се вкисва!

 

Всяко щастие понамирисва.

Желаем: Имот. Красота. Положение.

Всичко да имаш —

                        е изключение.

 

1927

Бележки

[1] Малко по малко (фр.) — Б. пр

Край