Курт Тухолски
Идеалът

        Да, ти това би желал:

вила с голяма тераса в полето,

отзад — „Фридрихщрасе“, отпред — морето;

с прелестен изглед, светско-първичен —

от банята виждаш върха епичен,

но вечер отиваш в кино луксозно.

 

Всичко — скромно, непретенциозно:

 

Девет стаи — не, по-добре десет!

На покрива — дъбове, там е финесът.

Радио, парно, безлюдност пълна,

прислуга възпитана, главно — безмълвна,

сладка жена, породиста и с нерв —

(и още една за неделя, в резерв), —

библиотека, край теб — самота,

пчелички жужукат в безбрежността.

 

В обора: две понита, четири коня;

осем коли, моторетка — а оня,

който ги кара, си ти — защо не?

Понякога ходиш на лов за свине.

 

Да, а това пък забравих съвсем:

изискана кухня, разглезен корем,

стари вина от разкошен бокал —

и все си оставаш ненапълнял.

А също — пари. И бижута — вагон.

Без мъка натрупваш милион след милион.

Пътуваш. Животът е пъстър, забавен.

Прекрасни деца. Неувяхващо здраве.

 

        Да, ти това би желал!

 

А как са нещата тук на земята?

Сякаш така е решила съдбата —

тя земното щастие peu à peu^[1] дава.

Все нещо не те удовлетворява.

Имаш пари, но липсват блондинки,

жената откриваш, нямаш стотинки —

при гейша отиваш, но пречи воалът —

ту виното липсва, ту липсва бокалът.

 

Все нещо!

 

                Но нека човек не се вкисва!

 

Всяко щастие понамирисва.

Желаем: Имот. Красота. Положение.

Всичко да имаш —

                        е изключение.

 

1927