Венцеслав Константинов
Курт Тухолски

Курт Тухолски (1890–1935) е немски поет, белетрист и публицист, роден в Берлин. Израства в дома на заможен директор на търговско дружество и получава възпитание в еврейска среда. Следва юридически науки в Берлин, Женева и Йена и става доктор по право. В Берлин Тухо (както го наричат) завързва приятелство с Франц Кафка и заедно предприемат излети.

Още съвсем млад поетът публикува сатирични гротески в списание „Шаубюне“. Но журналистическата му дейност е прекъсната от избухването на Първата световна война. В 1915 г. поетът е мобилизиран и пратен на Източния фронт, където издава войнишкия вестник „Дер Флигер“. След края на войната Тухолски е вече убеден пацифист и започва да публикува антимилитаристични статии в списание „Велтбюне“ и от 1924 г. до края на двадесетте години е негов кореспондент в Париж. Подобно на своя литературен образец Хайнрих Хайне и Курт Тухолски пребивава до края на живота си предимно в чужбина.

Своята поезия и проза Тухолски обединява в сборниците „С 5 конски сили“ (1928), „Усмивката на Мона Лиза“ (1929) и „Научи се да се смееш, без да плачеш“ (1931). Когато през 1933 г. в Германия идват на власт националсоциалистите, Тухолски загубва немското си гражданство, а книгите му са забранени и публично изгаряни. Поетът изпада в дълбоко отчаяние от възшествието на фашизма в Европа и, достигнал върха на литературната си слава, в навечерието на Коледа, в жилището си недалеч от Гьотеборг, Швеция, слага край на живота си.

Курт Тухолски е сред най-ярките сатирически пера на Германия. Публикувал е под четири псевдонима — Игнац Вробел (критик на съвременния живот), Петер Пантер (критик на театъра и литературата), Теобалд Тигер (агресивен и ироничен поет) и Каспар Хаузер (малък човек, който не може да се справи с живота). Поезията на Тухолски го представя наред с Ерих Кестнер като създател на модерния немски градски шансон. Неговите изпъстрени с жаргон и просторечни изрази стихове са образец на езиково майсторство и блестящ хумор. В чест на поета са учредени две награди „Курт Тухолски“ — през 1984 г. от шведската секция на Международния ПЕН-център, присъждана на писатели, които са преследвани в родината си и живеят в изгнание, и през 1995 г. от фондацията „Курт Тухолски“ за публицистика.