Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Курт Швитерс (1887–1948) е немски поет, есеист, художник, скулптор и дизайнер, роден в Хановер в заможно семейство. Още като дете има епилептични пристъпи. Следва в Художественото училище в Хановер и в Дрезденската академия на изкуствата, а през 1918 г. отива в Берлин, където се свързва с експресионистите от кръга на Херварт Валден. Сближава се с художниците Раул Хаусман и Ханс Арп, възприема идеите на цюрихските и берлинските дадаисти, поддържа контакти с холандските и руските авангардисти и участва в различни ДАДА-начинания, но накрая се завръща в Хановер и там създава художественото направление „Мерц“.

Своите произведения — поезия, графики и колажи — Швитерс публикува в 24 книжки на излизащото между 1923 и 1932 г. списание „Мерц“. Най-известната му литературна творба е поемата „На Анна Блуме“ (1919), чиито основни мотиви са човешкото тяло, условността на цветовете и сетивните възприятия и разрушаването на граматиката. Много от стихотворенията на поета включват откъснати изречения от списания, изрезки от каталози и плакати. Швитерс е предшественик на бъдещата „конкретна поезия“ и си създава име със своите „звукови поеми“, особено с голямата, изпълнявана и до днес, „Прасоната“ (1922–1932), изградена от „първични звуци“, при което значението на думите отстъпва пред звуковите свойства на езиковия материал. В картините си Швитерс комбинира късове от вестници, автобусни билети, парчета канап, игли, косми и отпадъчни дървени предмети. Основното в неговото изкуство — по думите му — е ритъмът: в поезията, музиката, живописта и в живота. Прави изложби в Хановер, Дрезден, Мюнхен, Йена, Кьолн, Прага, Париж и Ню Йорк.

От 1923 до 1936 г. Швитерс оформя в Хановер двуетажна сграда-лабиринт в стил „Мерц“, наречена „Катедрала на еротичната нищета“, която обаче в 1943 г. е разрушена от бомбардировките. В 1937 г. Курт Швитерс успява да избяга в Норвегия, а четири негови произведения са представени в националсоциалистическата изложба на „изроденото изкуство“ в Мюнхен. Швитерс заживява сам в Лисакер край Осло, където създава втора Мерц-сграда, а в 1940 г. емигрира в Англия и там е интерниран на острова Ман до есента на 1941 г. По-късно се преселва в Амбълсайд, северна Англия, където през 1945 г. създава трета Мерц-сграда, останала незавършена до края на живота му.

С творчеството си Курт Швитерс става родоначалник на съвременните художествени стилове поп-арт, хепънинг, концептуализъм, мултимедийно изкуство и постмодернизъм. В чест на поета и художника през 1982 г. в провинция Долна Саксония е учредена наградата „Курт Швитерс“ за поощряване на изобразителното изкуство.

Край