Георг Тракл
Покой и мълчание

Погребаха пастири слънцето сред голата гора.

Един рибар измъкна

С мрежата развласена луната от замръзващото езеро.

 

В син кристал

Живее бледият човек, опрял страна на своите звезди;

Или глава прекланя в пурпурния сън.

 

Но винаги затрогва черният летеж на птиците

Гледащия, светостта на сините цветя,

Премисля близкият покой забравеното, мръкналите ангели.

 

Отново челото нощува в лунен камънак;

Един лъчист младеж,

Изниква и сестрата в есента и черното разтление.

 

1913