Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Пълно с плодове на бъз; живееше спокойно детството

В синя пещера. По някогашната пътека,

Където днес, кафява, дивата трева свисти,

Размисля тихият клонак; звукът на шумата е

 

Същият, когато синята вода се плиска сред скалите.

Трепетна е жалбата на коса. Там един пастир

Безмълвно следва слънцето, търкулнато по есенния хълм.

 

Душата е едничко синьо мигновение.

В края на гората се показва плахо дивеч, мирно

Почиват в долината старите камбани, мрачните селца.

 

По-благочестиво опознаваш смисъла на тъмните години,

Хлад и есен сред самотни стаи;

И в свята синева звънтят все по-далече светещите стъпки.

 

Леко дрънва някъде прозорец; и до сълзи

Трогва гледката на запустяло гробище връз хълма,

Спомен за разказвани легенди; но понякога душата се избистря,

Когато размишлява за щастливи хора, тъмнозлатни дни на пролет.

 

1913

Край