Георг Хайм
Мечтание в светлосиньо

Всички полета и гледки

Потъват в синята глеч

И всяко дърво край реката,

Поела на север далеч.

 

Сини облачни материци,

Бели лодки с издути платна,

Бреговете на небесата

Разяждат вятър и светлина.

 

Когато вечерите изтлеят

И заспиваме в късния час,

Сънищата прекрасни

С леки стъпки влизат при нас.

 

И зазвучават цимбали

В ръцете им ясни, горещи.

Някои шепнат и стискат

Пред лицата си ярки свещи.

 

1911