Готфрид Бен
Срещал съм хора

Срещал съм хора, които,

попиташ ли ги за името,

плахо — сякаш не могат да си позволят

да имат название —

„Госпожица Кристиан“, отговарят и сетне:

„като малкото име“, искат да ти облекчат разбирането,

никакво трудно име като „Попиол“ или „Бабендерерде“ —

„като малкото име“ — моля, не натоварвайте паметта си!

 

Срещал съм хора, които

са израсли в една стая с родители и четирима братя,

нощем, заболи пръсти в ушите,

са учили край кухненската печка,

издигнали се, външно красиви и ladylike^[1] като графини —

а вътрешно нежни и отзивчиви като Навзикая,

и носят чисти чела на ангели.

 

Често съм се питал и не съм намерил отговор,

откъде иде нежността и добротата,

и до днеска не зная, но трябва вече да тръгвам.

 

1955