Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Рози, господ знае откъде така красиви,

в зелени небеса градът

привечер,

в отминаването на годините!

 

С какъв копнеж си спомням времето,

когато една марка и тридесет ми бяха жизнено необходими,

да, притиснат от неволята, ги преброявах,

с тях трябваше да преживявам дните си,

какво говоря дни: седмици на хляб и сливово пюре

от пръстени гърнета,

донесени от родното ми село,

още озарени от домашната оскъдица,

как жално беше всичко, как красиво и трептящо!

 

Какво е блясъкът на европейските авгури,

на прославените имена,

на Pour le mérite[1],

които гледат себе си и продължават да творят,

 

ах, само отминаващото е красиво,

припомняйки си бедността,

а също застоялото, което не усещаш,

хлипаш и се регистрираш като безработен,

 

чудесен беше този Хадес,

който застоялото приема

като авгурите —

 

никой да не плаче,

никой да не казва: аз, тъй сам.

 

1952

Бележки

[1] За заслуги (фр.) — Б.пр.

Край