Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Всички имат небесата, любовта и гроба,

няма да се занимаваме с това,

за него е говорено и мислено в културните среди.

Новото сега обаче е въпросът за изграждане на фразата

и той е неотложен:

Защо ли нещо изразяваме?

 

Защо римуваме или рисуваме момиче

направо или като огледално отражение,

или скицираме на къс необработена хартия

безброй растения, корони на дървета, зидове,

последните като охранени гъсеници с глави на костенурки,

проточващи се необикновено ниски

в определен порядък?

 

Внушително и безответно!

Мотивът не е хонорарът,

мнозина от това гладуват. Не,

има някакъв импулс в ръката,

управляван отдалеч, нагласа в мозъка,

навярно закъснял Спасител или звяр-тотем,

формален приапизъм в ущърб на съдържанието,

това ще отшуми,

но днес основното е

изграждане на фразата.

 

„Малцината, които от това разбират“ — (Гьоте)[1]

всъщност от какво?

Допускам: от изграждане на фразата.

 

1950

Бележки

[1] „Фауст“, сцена „Нощ“ — Б.пр.

Край