Хуго Бал
Сънят

Сънят, сънят ни е докрай погинал,

На трона е окото Божие, клепачът му е було от червена свила.

Преследванията на мандарините не ни тревожат вече.

Магаре и теленце си живеят при нозете ни в леглото

И весело бърборят като да е Коледа във Витлеем.

 

Граф фон Агац язди ленения си чаршаф: о, Греко!

Розово крило на ангел е провиснало от облак.

Със зеления си петльов гребен ти играеш в кабарета.

Детският ти лоб е незлобив към мене.

Ти си кърпичка от пурпур.

 

Ореол от млади лъвове се вие над чело̀то ти.

Устните ти гребни колела са на живота.

Духовете от Messe Rouge^[1] се хранят от дланта ти.

Бубу от Монпарнас, Исус от Назарет

Са смаяни от купищата знамена на твоето усърдие.

 

1916