Ернст Щадлер
Здрачът

Над градската улица тежко се спуща вечерният здрач,

Над сивите циглени покриви, стройните кули,

Над прах, мръсотия, наслади, страдания, градски лъжи —

Спуща се с царствена неумолимост.

 

Подобно на скални отломки тъмнеят грамадите-облаци,

Надвиснали, каменни… Бавно се носи във въздуха

Безумно упорство, узрява внезапният бунт —

Далече на запад издъхва денят.

 

През есенноцветните кестени стене среднощната буря,

Сякаш във миг светове се разбуждат за бдение

И за последна, решителна кървава битка.

 

Упорство в сърцата и диви мечти за борба, за неволя и бурна победа.

Аз се притискам в желязната клетка на своя балкон и съзирам

Как хиляди пламъци блясват и как заискряват червени бради,

Виждам ранения колос отново да сграбчва горяща хоругва.

 

Отново отеква старинният, див героичен напев

В трептящи акорди —

Срива се

Тътне

Глухо —

Далеч…

 

По тъмната улица дрънкат файтони. И музика. Пеят бойци-запасняци.

Внезапно и аз се възнасям —

Над кули и покриви тропа нощта.

 

1902