Хуго фон Хофманстал
Някои действително…

Някои действително загиват долу,

Дето тежките весла водата бият.

Други при кормилото живеят горе,

Виждат птичи полет, звездните простори.

 

Някои остават вечно с болни стави

Покрай корените на живота смътен,

Други имат тронове, за тях стъкмени,

При сибилите, великите царици,

Там присядат волно, сякаш са в дома си,

С леки размишления и леки длани.

 

Ала сянка от единия живот

Пада върху другия живот безшумно,

Лекотата свързана е с тежестта,

Както всичко с въздуха и със земята:

 

Немощта на днес забравени народи

Тайно тегне върху моите клепачи,

Как да скрия от смутената душа

Тихата погибел на звезди далечни.

 

Много участи край моята изникват,

Безразборно си играе с тях животът,

Моят дял е нещо повече от дните

С краткотраен пламък или крехка лира.

 

1895