Рикарда Хух
Паметникът

Приморски южен град,

Пристанище с воня на гнила риба,

В което вече кораби не спират.

Посред пазарския площад стърчи

Сив паметник на смахнат компонист —

Цигулката си стиска като скиптър.

Кой още името му помни тук?

Навред в кошове пъплят морски твари,

А хитрост с алчност шумно се препират.

И песента му, някога тъй страстна,

Сега лети над просяци, бакали,

Нечута — ах, трагично сладка!

А нощем покрай него се тълпят:

На чайки крясъци и ек на бури,

Високите звезди, луна, море —

Сред тях от раковините тръби

Напевът на върховната повеля.

 

1907