Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


„Той бе глупец!“ — говореше светът без жал,

„Мечтател!“ — каза снизходително съседът,

Приятелят му промълви: „Той бе поет!“

 

До болничното му легло седеше бледа

Една сестра със състрадателно сърце

И гледаше замислено парче хартия,

Което вчера пъргавият телеграф

Старателно покрил бе с разкривени знаци,

И само с мъка смогна да ги разчете:

„Ах, първата Ви драма! Приказен успех!

Прочут сте вече от един замах! Честито!“

Но той, комуто този малък къс хартия

Дарил би най-жадуваната свидна вест:

„Щастливец! Ето че не си живял напразно!“ —

Той спеше и не зърна нищо, беше мъртъв.

Нощта процеждаше студена светлина

През зимночерните замръзнали прозорци,

Играеше върху лицето на жената,

Която бледото чело на мъченика

Разглеждаше с безкрайна красота и милост.

 

А долу поувехнал гробищен венец

Обгръщаше в зелено пожълтяла лента;

Написаното от приятелска ръка

Гласеше: „Лавров лист и просяшка тояга!“

 

1883

Край