Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Арно Холц (1863–1929) е немски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин. На осемнадесет години напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.

Това е времето на първите стихове на Арно Холц, събрани в книгата „Звънтящо сърце“ (1883). За бунтарската стихосбирка „Книга на епохата. Песни на един модерен човек“ (1884) Холц получава литературната награда „Фридрих Шилер“. Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката „Одраният пегас“ (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891–1892 г. Холц публикува студията си „Изкуството. Неговата същност и неговите закони“, в която развива теорията за „последователен натурализъм“ с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: „Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността“.

Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание „Фрайе бюне“. Поетът си служи с „безримен стил“, като произведенията му са подчинени на „вътрешен ритъм“ — това Холц обосновава в програмното съчинение „Революция на лириката“ (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка „Фантазус“ (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка „Песни за една стара лютня“, изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост — по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието „Дафнис. Лирически портрет от XVII век“ (1904).

В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университета. Три години по-късно поетът публикува „Дванадесет любовни стихотворения“ (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.

Край