Едуард Мьорике
Незаконна стока

„Мастило! Мастило! Най-хубаво черно мастило продавам!“

        Звънливо подвикваше в тихата улица живо момченце.

Пламтящият поглед със смях ме уцели до моя прозорец,

        Преди да усетя, хлапето безшумно се шмугна при мене.

Не съм те повикал! — „Но само опитайте моята стока!“

        Изви се и пъргаво сне от плещите си малка бъчонка.

Неволно за миг пораздраната дрешка почти се отметна

        От рамото, и ослепително там се подаде крило.

Я гледай ти, синко, изглежда търгуваш и с птичи пера?

        Амур, преоблечен хитрец! На секундата ще те оскубя!

А той се усмихна, разкрит, и допира до устните пръст:

        „По-тихо! Не са обмитени — не ми нарушавай кроежа!

Мастилница дай, ще ти сипя безплатно, бъди ми приятел!“

        И речено-сторено, после изчезна без звук през вратата. —

Все пак ме измами: сега ще напиша май нещо полезно,

        Навярно любовно писмо ще излезе, или еротична поема.

 

1837