Едуард Мьорике
На един пианист

Ах, вижте жалкия му инструмент!

На тази стара, слаба кранта

Ще преброиш ребрата за момент,

Но ето че в ръцете на момчето

Тя става буен, благороден кон,

Отгледан под арабски небосклон!

Юздите не търпи жребчето,

То скача, цвили и зъбѝ открива,

Разтърсва сетне бяла грива —

Тъй морска пяна пръсва в миг, —

Но властно покорено от ездача,

Сълза отронва с горък вик…

О, чуй! Сега по златни стълби стъпва в здрача!

 

1825