Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Едуард Мьорике (1804–1875) е късен немски романтик, лирик и белетрист, представител на „Швабската школа“. Роден е в Лудвигсбург в семейството на лекар. Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после следва в университета „Тюбингер щифт“ протестантска теология. В Тюбинген се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка възвеличава любимата си в песни — цикъла „Перегрина“ (1824). След дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа задълго на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става придворен съветник и професор по литература.

Едуард Мьорике с неговите „Стихотворения“ (1838–1867) е смятан за един от големите немски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от „насладите и тегобите“ на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф. През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда „Мьорике“.

Край