Николаус Ленау
Отглас

Сам друмник свойта светла песен лее,

Но млъква и потъва сред борака;

А исках дълго да го слушам в мрака

И се теша: не може все да пее.

 

Замлъкна той, но от скалите вее

Ехтене като тъмен хор и всяка

Мелодия възкръсва в гъсталака.

И стихва — само изворът се смее.

 

Замлъкна друмникът и — край. Това е!

Е, сбогом! Но защо изпитвам мъка,

Че песента бе кратка пред разлъка?

 

Ах, повече от гроба ще ме смае,

Ако след време хора я запеят

Тук-там — дордето всички занемеят.

 

1831