Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Лудвиг Уланд (1787–1862) е късен немски романтик, роден в Тюбинген; той е най-видният представител на „Швабската школа“ — автор на балади, драми и политическа публицистика. В родния си град Уланд следва право и филология, след което пребивава в Париж, за да проучва старофренски и старонемски ръкописи. Приятелство го свързва с Аделберт фон Шамисо и тогава публикува книгата си „Стихотворения“ (1815). За да си осигури препитанието, Уланд работи като адвокат, но се отдава и на активна политическа дейност, заради която е преследван. Наред с това събира, коментира и издава средновековни текстове, например „Валтер фон дер Фогелвайде, един старонемски поет“ (1822). В 1829 г. Лудвиг Уланд става професор по немски език и литература в Тюбингенския университет, но след десет години — по политически причини — изоставя академическото поприще и се посвещава на научни изследвания. С литературно-теоретическите си трудове той си създава име на един от основателите на германистиката.

Народностно обагрената лирика на Лудвиг Уланд притежава мощна първичност и езикова простота. В баладите си поетът разгръща преди всичко исторически и легендарни сюжети. В редица поеми — като в прочутата балада „Проклятието на певеца“ (1804) — Уланд вгражда един основен мотив: властта на поезията, която формира човешкото съзнание и увековечава или обрича на забвение историческите събития и личности.

Много от любовните и пейзажни стихотворения на Лудвиг Уланд са послужили за текстове на песни, композирани от Йоханес Брамс, Ференц Лист, Феликс Менделсон-Бартолди, Франц Шуберт, Роберт Шуман и др. В чест на поета град Вюртемберг учредява през 1992 г. литературната награда „Лудвиг Уланд“.

Край