Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Каквото в тези редове е зряло,

Каквото ведро е, или пък вяло,

Не бива и дете да натъжава,

Че само простотата е посяло,

Унинието с порив е отвяло

И на гръдта копнежа насърчава.

След жътвата полето е заспало

И сиромахът със сърце замряло

Намира клас сред угарта кафява —

Едно небе, за него онемяло,

Едно небе, чрез него оживяло,

Едно небе, което пожелава.

И щом, самотен, с чувство отмаляло,

Среднощ, с лице, в молитва затрептяло,

Зърното смила, но петел пропява,

Това, което, любовта познало,

Скръбта извън света е разпиляло,

Там на разпятието различава:

„Звезда и цвете, дух и мимолетност,

Любов и скръб, и миг и Вечност!“

 

1834

Край